От една шега нелепа

тръгна болката проклета.
Всичко стана ненадейно
и отчасти лицемерно.

От игра на телефона
се достигна до балкона.
А забавната игра
номер хитър разигра.

Дадох своя телефон
на лицето "Еталон",
със което все играем
и веч тайните си знаем.

Щом гласа отсвеща чух,
затаих с надежда слух
и прегърнах телефона,
както слона микрофона.

А лицето "Еталон"
промълви със нервен тон,
времето, че е пари
и да сбъдваме мечти.

Нещо не разбрах добре
и с пулсиращо сърце
го попитах как се казва,
а той бързо заразказва:

"Нямам време за локуми
и за твойте нежни струни!
Казвай идваш ли за час
или с друга ще съм аз?"

Тези думи щом ми каза,
той надеждите ми смаза.
И замая се главата,
а аз тупнах на земята.

Счупих си ръка сериозно
от общуването грозно.
Тъй забравих телефона
и стоя си на балкона...