На баща ми

Липсваше ми бащината ти прегръдка,
липсваше ми твойта топлина.
Липсата наваксва майка ми добра,
но не може да изтрие твоят образ в мислите сега.

Дали силно щях да те обичам
и всичко за теб щях ли да сторя?
Дали щях силно за теб да се боря,
когато сам се чустваш на света?
Дали с по-малко омраза
щеше да е пълно моето сърце?
Дали някога ще спра да се обвинявам за това,
че ти си оставил мен и мама сама?

Готова бях да те обикна и простя,
готова бях да не мисля
за мига, когато ти си тръгна.
Исках да те обичам
и татко да те наричам.

Знаеш ли какво има сега в сърцето ми?
Знаеш ли колко много боли?
Знаеш ли как ме измъчва въпроса къде си ти?

Не те искам в живота си,
не такъв, какъвто мислите те изградиха!
Мразят те 
за това, което в мен расте!

Знаеш ли колко много, през живота,
хората заради тебе ме кориха?
Знаеш ли колко много обиди
сърцето ми раниха?
Знаеш ли какво е да те е страх?
Знаеш ли какво е проклетия ти бащин грях?
Знаеш ли какво ми причини?
Знаеш ли колко травмиращи дни?
Знаеш ли как до кръв съм се била,
за да запазя твоята чест?
Знаеш ли как на никой досега не простих
че майка ми обиждаха, а не теб?

Къде беше когато растях?
Къде беше когато ме беше страх?
Така и не разбрах.

Дори да искаш никога няма да разбереш
какво ми причини.
Колко безсънни нощи  и дни,
прекарани в сълзи.
Колко мисли, какъв си щял да бъдеш с мене ти,
за какво са ми?

Знаеш ли,
мразя те с цялото сърце и душа!
И благодаря на Господа,
че ми е дал майка,
равняваща се на един милион бащи.
Майка ми обичам така,
както ти любов никога няма да усетиш на света.