Apr 12, 2007, 6:32 PM

На баща ми

  Poetry
928 0 1
Липсваше ми бащината ти прегръдка,
липсваше ми твойта топлина.
Липсата наваксва майка ми добра,
но не може да изтрие твоят образ в мислите сега.

Дали силно щях да те обичам
и всичко за теб щях ли да сторя?
Дали щях силно за теб да се боря,
когато сам се чустваш на света?
Дали с по-малко омраза
щеше да е пълно моето сърце?
Дали някога ще спра да се обвинявам за това,
че ти си оставил мен и мама сама?

Готова бях да те обикна и простя,
готова бях да не мисля
за мига, когато ти си тръгна.
Исках да те обичам
и татко да те наричам.

Знаеш ли какво има сега в сърцето ми?
Знаеш ли колко много боли?
Знаеш ли как ме измъчва въпроса къде си ти?

Не те искам в живота си,
не такъв, какъвто мислите те изградиха!
Мразят те 
за това, което в мен расте!

Знаеш ли колко много, през живота,
хората заради тебе ме кориха?
Знаеш ли колко много обиди
сърцето ми раниха?
Знаеш ли какво е да те е страх?
Знаеш ли какво е проклетия ти бащин грях?
Знаеш ли какво ми причини?
Знаеш ли колко травмиращи дни?
Знаеш ли как до кръв съм се била,
за да запазя твоята чест?
Знаеш ли как на никой досега не простих
че майка ми обиждаха, а не теб?

Къде беше когато растях?
Къде беше когато ме беше страх?
Така и не разбрах.

Дори да искаш никога няма да разбереш
какво ми причини.
Колко безсънни нощи  и дни,
прекарани в сълзи.
Колко мисли, какъв си щял да бъдеш с мене ти,
за какво са ми?

Знаеш ли,
мразя те с цялото сърце и душа!
И благодаря на Господа,
че ми е дал майка,
равняваща се на един милион бащи.
Майка ми обичам така,
както ти любов никога няма да усетиш на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова познато...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...