На баща ми (посмъртно)

26 окт. 2008 г., 00:19

Поэзия » Гражданская

1290 0 3

Повторение твое сме двете със сестра ми -

не точно, но външно - със сигурност.

Не зная доколко за теб е утеха -

и мойте деца ще се питат ли някога същото?

Но днес аз изпитвам тревога и страх...

Тази болест жестока аз мразя я, татко.

Защо точно тебе избра? - викам с болка.

Не искам! Махни се, проклетнице!

Здраво вкопчена в тебе е с нокти.

Убива те бавно, раздира душите ни...

Какво да направя? Да моля горещо

аз Бога - за милост, за прошка

и мъничко жалост за тебе, мой татко!

ПРОСТИ МИ!

аннавлад (Анна Дюлгерова)

2008-10-26T12:31:09+02:00

Поклон!
kremy811 (Кремена Маринова)

2008-10-26T07:01:02+02:00

Разбирам болката ти.......мъката,загубих и аз част от мене с загубата на баща ми,но......имаме ли избор,....не.съжалявам за загубата ти.
Nedislava (Недислава)

2008-10-26T01:23:01+03:00

Господи.......Съжалявам от цялото си сърце....Не знам какво да кажа...Думите са излишни...Плача,мъчно мие,болно ми е...И все пак стиха ти е разкошен,силен,"детски"(сякаш е от думите на едно малко дете )...Поздравления ... за стиха