Oct 26, 2008, 12:19 AM

На баща ми (посмъртно)

Poetry » Civic

1.7K 0 3

Повторение твое сме двете със сестра ми -

не точно, но външно - със сигурност.

Не зная доколко за теб е утеха -

и мойте деца ще се питат ли някога същото?

Но днес аз изпитвам тревога и страх...

Тази болест жестока аз мразя я, татко.

Защо точно тебе избра? - викам с болка.

Не искам! Махни се, проклетнице!

Здраво вкопчена в тебе е с нокти.

Убива те бавно, раздира душите ни...

Какво да направя? Да моля горещо

аз Бога - за милост, за прошка

и мъничко жалост за тебе, мой татко!

ПРОСТИ МИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Поклон!

2008-10-26T12:31:09+02:00
kremy811 (Кремена Маринова)

Разбирам болката ти.......мъката,загубих и аз част от мене с загубата на баща ми,но......имаме ли избор,....не.съжалявам за загубата ти.

2008-10-26T07:01:02+02:00
Nedislava (Недислава)

Господи.......Съжалявам от цялото си сърце....Не знам какво да кажа...Думите са излишни...Плача,мъчно мие,болно ми е...И все пак стиха ти е разкошен,силен,"детски"(сякаш е от думите на едно малко дете )...Поздравления ... за стиха

2008-10-26T01:23:01+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0