На баща ми (посмъртно)
Повторение твое сме двете със сестра ми -
не точно, но външно - със сигурност.
Не зная доколко за теб е утеха -
и мойте деца ще се питат ли някога същото?
Но днес аз изпитвам тревога и страх...
Тази болест жестока аз мразя я, татко.
Защо точно тебе избра? - викам с болка.
Не искам! Махни се, проклетнице!
Здраво вкопчена в тебе е с нокти.
Убива те бавно, раздира душите ни...
Какво да направя? Да моля горещо
аз Бога - за милост, за прошка
и мъничко жалост за тебе, мой татко!
ПРОСТИ МИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Драгиева Всички права запазени
