На безценица

31 мая 2012 г., 22:28

Поэзия » Гражданская

455 0 3

Евтина си! Даже на безценица

те продават и разменят, истино!

Зачервени, с разширени зеници,

уморени, тъжни са очите ти!

Тръгваш си!... По-нужна е лъжата–

толкова префинена изглежда,

има стил, модерна е, богата–

тя е нова истина, надежда!

С нея, вярваме, ще оцелеем

в туй безумно, земетръсно време!

Лъжем се, че истински живеем–

но за тебе на кого му дреме?!

Сляпата Темида се тревожи:

правото без истина е бреме!

А лъжата тържествува – може

светостта ти вече да отнеме!