На безценица
Евтина си! Даже на безценица
те продават и разменят, истино!
Зачервени, с разширени зеници,
уморени, тъжни са очите ти!
Тръгваш си!... По-нужна е лъжата–
толкова префинена изглежда,
има стил, модерна е, богата–
тя е нова истина, надежда!
С нея, вярваме, ще оцелеем
в туй безумно, земетръсно време!
Лъжем се, че истински живеем–
но за тебе на кого му дреме?!
Сляпата Темида се тревожи:
правото без истина е бреме!
А лъжата тържествува – може
светостта ти вече да отнеме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
