НА БОЯДИСАН КОН

                                   Нека да отворим сърцата си

                                   и като мълнии света да извървим -

                                   с полет висок на ръба на пропастта

                                   и пред устата на горящия ад.

                                   Да гледаме слънцето лице в лице,

                                   да слушаме песента на лудия човек;

                                   а после - страстно

                                                 и със лунатично обаяние -

                                   да се изгубим,

                                                       тъй препускайки

                                                                          на боядисан кон.