16 мая 2009 г., 13:04

На брат ми 

  Поэзия
586 0 0

Казаха ми, че сърдит си.

Че бил си бесен.

Знам, знам че никак не си лесен.

Ама поне да бе се позамислил.

Да бе поне веднъж в живота си опитал.

На другия през очите да погледнеш!

Да! Да бе направил опит.

- Еее, не казвам, че е леко…

Да-а! Не всичко в тоз живот

е уютно,топло, меко.

Така стоят нещата.

Животът не е Аз….

Животът, ама той съвкупност от

Милиарди Аз е.

Тоест  - толкова, толкова  различни

гледни точки.

А истината, а истината къде е?

Коя е? Чия е?...

Моята! Твоята!

Тя може би една е.

Моята за мене,  твоята за тебе.

Тогава!... Дали така е?!

Ще се колим, ще се бием?

Достойнство, чест ще затрием.

Така ли?!...

Едва ли? Не е редно! Така е.

Нашата истина една е.

И тя е някъде по средата.

По средата на Моята и Твоята.

Ама винаги има изход.

И той е в диалога.

В блага дума.

И решен въпрос!...

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??