May 16, 2009, 1:04 PM

На брат ми

  Poetry
827 0 0

Казаха ми, че сърдит си.

Че бил си бесен.

Знам, знам че никак не си лесен.

Ама поне да бе се позамислил.

Да бе поне веднъж в живота си опитал.

На другия през очите да погледнеш!

Да! Да бе направил опит.

- Еее, не казвам, че е леко…

Да-а! Не всичко в тоз живот

е уютно,топло, меко.

Така стоят нещата.

Животът не е Аз….

Животът, ама той съвкупност от

Милиарди Аз е.

Тоест  - толкова, толкова  различни

гледни точки.

А истината, а истината къде е?

Коя е? Чия е?...

Моята! Твоята!

Тя може би една е.

Моята за мене,  твоята за тебе.

Тогава!... Дали така е?!

Ще се колим, ще се бием?

Достойнство, чест ще затрием.

Така ли?!...

Едва ли? Не е редно! Така е.

Нашата истина една е.

И тя е някъде по средата.

По средата на Моята и Твоята.

Ама винаги има изход.

И той е в диалога.

В блага дума.

И решен въпрос!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...