May 16, 2009, 1:04 PM

На брат ми

  Poetry
821 0 0

Казаха ми, че сърдит си.

Че бил си бесен.

Знам, знам че никак не си лесен.

Ама поне да бе се позамислил.

Да бе поне веднъж в живота си опитал.

На другия през очите да погледнеш!

Да! Да бе направил опит.

- Еее, не казвам, че е леко…

Да-а! Не всичко в тоз живот

е уютно,топло, меко.

Така стоят нещата.

Животът не е Аз….

Животът, ама той съвкупност от

Милиарди Аз е.

Тоест  - толкова, толкова  различни

гледни точки.

А истината, а истината къде е?

Коя е? Чия е?...

Моята! Твоята!

Тя може би една е.

Моята за мене,  твоята за тебе.

Тогава!... Дали така е?!

Ще се колим, ще се бием?

Достойнство, чест ще затрием.

Така ли?!...

Едва ли? Не е редно! Така е.

Нашата истина една е.

И тя е някъде по средата.

По средата на Моята и Твоята.

Ама винаги има изход.

И той е в диалога.

В блага дума.

И решен въпрос!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...