rozita-p (Росица)
120 1324
15 дек. 2010 г., 16:32

На брега 

  Поэзия » Другая
438 0 3

 

По пясъка, по пясъка солено ме влече

и стъпките ми крие печалното море,

за да не би след мене да тръгне някой друг

и някой друг да види какво намерих тук.

 

Телата, ах, телата, полегнали така,

като че ли заспали на пясъка деца.

Посегнах да ги върна във сините вълни,

а зейналата рана очите ми строши.

 

И болката изви ме и аз потънах в тях -

убитите делфини.  Да викам не посмях.

Изрязаната плът от тùла им сребрист,

очите непотребни – без поглед, само вик.

 

Дали съм ги прегръщала – не помня, не разбрах,

телата им, тъй детски, в сърцето си прибрах.

Изплака си вълните печалното море,

загубих си очите и търся ги до днес.

 

 

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ачо, благодаря. А мислих, че съм ги забравила...
  • Скръбно и човешко. В сърцето ти те са възкръснали вече. И ти си щастлива със тях, нали Роси?
  • Да, преди години... Странно как някои спомени изскачат на повърхността без предупреждение, като отвързали се шамандури.
Предложения
: ??:??