На брега
По пясъка, по пясъка солено ме влече
и стъпките ми крие печалното море,
за да не би след мене да тръгне някой друг
и някой друг да види какво намерих тук.
Телата, ах, телата, полегнали така,
като че ли заспали на пясъка деца.
Посегнах да ги върна във сините вълни,
а зейналата рана очите ми строши.
И болката изви ме и аз потънах в тях -
убитите делфини. Да викам не посмях.
Изрязаната плът от тùла им сребрист,
очите непотребни – без поглед, само вик.
Дали съм ги прегръщала – не помня, не разбрах,
телата им, тъй детски, в сърцето си прибрах.
Изплака си вълните печалното море,
загубих си очите и търся ги до днес.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Все права защищены
