12 февр. 2009 г., 07:16

На брега

1K 0 20

Аз съм на чайките гласа.
Шума съм на прибоя.
И синьото небе над нас,
и на тревите корена.

Аз съм сподавеният плач,
възторгът неизречен.
Аз съм ръката на палача
и жертвата посечена.

Аз съм минута доброта,
столетия жестокост.
Посестрима ми е Смъртта,
побратим е Животът.

О, аз съм светлина и мрак.
Като водата - всичко.
О, аз съм тоя страшен свят,
защото го обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно написано! Голям си и като поет, и като събеседник! Радвам се, че се запознах с теб!
  • Събираш в себе си всички противоположности, които правят живота истински.
    Привет!
  • Не успях да благодаря на всички с лична бележка, както обикновено.
    Стиховете - не поезията, тя е нещо по-широко и неопределено! - стиховете за мен са начин за общуване и оцеляване.
    Докато.
    Благодаря ви!!!
  • ПРЕКЛАНЯМ ТИ СЕ ПРЕД СТИХОВЕТЕ!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...