asizi (Nina Toshich)
226 3987
6 февр. 2009 г., 13:11

На брега 

  Поэзия
679 0 10

Безкрай от блестящи, сребристи вълни

се гонят отвъд хоризонта далечен.

И дреме брегът, в очакване с топли лъчи

да го събуди изгрев небесен.

 

От Изток се ражда животът

със светещи цветни петна.

Денят се пробужда и булото смъква

от мрака на бледа луна.

 

И фигурки странни от камъни бели

нашепват митични неща.

Кармично кодирани и милвани нежно

от всяка пенлива вълна.

 

Искам камъка твой да открия,

пренесен тук от древно море,

парче от вулкан и водна стихия,

от сълзи солени по хладно сърце...

 

Да стопля го в длан с пясък засъхнал

и той до край да ни свързва

с чувствата вечни - не извор пресъхнал,

сърца ни до гроб да обвързва...

© Nina Toshich Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах!
  • благодаря Елица, ще коригирам грешката! разбирам коментарите да са от безгрешни творци, а то...
  • Никол, в първото изречение просто изхвърли "се гонят" и замени с тире.
    Толкова вълнения за една неволна стилистическа грешка!
    Поздрави!
  • само защото вероятно не-подозираш в квантовата теория колко много се говори за вълнови процеси и тям подобни случвания ... Дори приближените вектори на състоянията, които редуцират неопределеността и по този начин ни приближават до мистицизма...
    или просто защото според нея цялата ни реалност се състои от вълнови процеси, което обуславя и наличието на въпросите на четящите ...
    кой се гони?
  • в ръката си държа петел
    и кряка стъпил на врата ми
    подгонил ме
    и иска да го цунеш
    нежно от задната страна
    на предните пера
    скриващи
    липсващото трибуквие


    е не мога да го напиша безсмислено дори за поезия ... ама се опитах да дам пример ... за написване на глупост... абе май се справих ... поне в едно от значенията на - глупост...


    дълго и мъчително и отвъд хоризонта ще е да ти обяснявам ...
    ей- да ти обяснявам - тц тц тц ... отворен ... дано други не ти се вържат ...
  • благодаря ви за всички коментари! мисля, че всеки е усетил нещата по свой си начин, което е хубаво, но не мога да ви разбера защо задълбавате къде са вълните, какво става с изгрева...Това е все пак поезия, така съм го усетила на брега на гръцкото беломорие и така съм го написала.Поезията не е нито философия, нито квантова механика ! Тя е нещо по-отвлечено, романтично и до някъде и нереално,нали?!Обичам ви и ви благодяря от сърце!
  • Не знам дали ми харесва, сякаш има нещо недостатъчно и нещо прекалено... както и да е... ще реша какво е.
    В първия куплет май има някакво смислово разминаване, не съм сигурна, но:
    "Безкрай от блестящи, сребристи вълни

    се гонят отвъд хоризонта далечен."

    ето тук нещо ми се разминава, кой се гони?
  • Безкрай от блестящи, сребристи вълни
    се гонят отвъд хоризонта далечен.- това, пространствено и времево ме ... изкърти



    изгрев небесен- е тва смея да твърдя че е за римата ...
    какъв да е изгрева ... точно този Изгрев си е просто изгрев ... или не - небесен ...


    хареса ми но ми се разми посланието в тази образност ...
  • ...Да стопля го в длан с пясък засъхнал

    и той до край да ни свързва...

    Поздравления!!!!!!
  • красивите образи които си използвала изграждат един спокоен и хармоничен свят , наистина е прекрасно
Предложения
: ??:??