На брега
Безкрай от блестящи, сребристи вълни
се гонят отвъд хоризонта далечен.
И дреме брегът, в очакване с топли лъчи
да го събуди изгрев небесен.
От Изток се ражда животът
със светещи цветни петна.
Денят се пробужда и булото смъква
от мрака на бледа луна.
И фигурки странни от камъни бели
нашепват митични неща.
Кармично кодирани и милвани нежно
от всяка пенлива вълна.
Искам камъка твой да открия,
пренесен тук от древно море,
парче от вулкан и водна стихия,
от сълзи солени по хладно сърце...
Да стопля го в длан с пясък засъхнал
и той до край да ни свързва
с чувствата вечни - не извор пресъхнал,
сърца ни до гроб да обвързва...
© Nina Toshich All rights reserved.
