30 дек. 2013 г., 00:15

На Бъдни вечер

553 0 3

НА БЪДНИ ВЕЧЕР

 

Сега е бъдни вечер.

Прозорци светят в мрака.

А мене тази вечер,

мен никой не ме чака.

 

Със кученцето двама

компания си правя

и мъката голяма

се мъча да удавя

 

със винцето червено

във чашата искрящо.

(към мен е пристрастено,

макар неговорящо).

 

На празнична трапеза

по малко има всичко.

Аз пия и замезвам,

а то ми е добричко.

 

Тъй предано ме гледа

и сякаш да ми каже:

"Защо си толкоз бледа

и доста тъжна даже?"

 

Че пуста е душата -

само не се живее.

Докле ли самотата

ще властва и вилнее.

 

За свой дом аз копнея

и мил съпруг сърдечен,

но все сама живея -

проблемът ми е вечен.

 

"Наздраве, песче мило!

За празника ще пия!

Каквото било-било.

Надежда да открия."

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ((( )))
  • Да ти е Честита Новата 2014 Година! Живот, здраве, вдъхновение, нови творчески успехи и много слънчеви дни!
    Благодаря, Ена. Когато човек носи обич в сърцето си и сам да живее не е самотен, но ти си права. Напълно съм съгласна с теб.Творбата все пак е отражение на живота, не е самия живот.А той, въпреки всичко е хубав и трябва с оптимизъм да се живее.
  • Ех, Анка... хубав, но тъжен стих...
    Не си сама, никога не сме сами, но наистина ни е нужно на тази земя да усетим една ръка, едно дихание, един мил поглед, една нежна дума...
    Нали не сме само душа...
    С този стих ме разплака...
    Прегръщам те от сърце и ти пожелавам през Новата да си очаквана и желана!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...