30.12.2013 г., 0:15

На Бъдни вечер

552 0 3

НА БЪДНИ ВЕЧЕР

 

Сега е бъдни вечер.

Прозорци светят в мрака.

А мене тази вечер,

мен никой не ме чака.

 

Със кученцето двама

компания си правя

и мъката голяма

се мъча да удавя

 

със винцето червено

във чашата искрящо.

(към мен е пристрастено,

макар неговорящо).

 

На празнична трапеза

по малко има всичко.

Аз пия и замезвам,

а то ми е добричко.

 

Тъй предано ме гледа

и сякаш да ми каже:

"Защо си толкоз бледа

и доста тъжна даже?"

 

Че пуста е душата -

само не се живее.

Докле ли самотата

ще властва и вилнее.

 

За свой дом аз копнея

и мил съпруг сърдечен,

но все сама живея -

проблемът ми е вечен.

 

"Наздраве, песче мило!

За празника ще пия!

Каквото било-било.

Надежда да открия."

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ((( )))
  • Да ти е Честита Новата 2014 Година! Живот, здраве, вдъхновение, нови творчески успехи и много слънчеви дни!
    Благодаря, Ена. Когато човек носи обич в сърцето си и сам да живее не е самотен, но ти си права. Напълно съм съгласна с теб.Творбата все пак е отражение на живота, не е самия живот.А той, въпреки всичко е хубав и трябва с оптимизъм да се живее.
  • Ех, Анка... хубав, но тъжен стих...
    Не си сама, никога не сме сами, но наистина ни е нужно на тази земя да усетим една ръка, едно дихание, един мил поглед, една нежна дума...
    Нали не сме само душа...
    С този стих ме разплака...
    Прегръщам те от сърце и ти пожелавам през Новата да си очаквана и желана!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...