НА БЪДНИ ВЕЧЕР
Сега е бъдни вечер.
Прозорци светят в мрака.
А мене тази вечер,
мен никой не ме чака.
Със кученцето двама
компания си правя
и мъката голяма
се мъча да удавя
със винцето червено
във чашата искрящо.
(към мен е пристрастено,
макар неговорящо).
На празнична трапеза
по малко има всичко.
Аз пия и замезвам,
а то ми е добричко.
Тъй предано ме гледа
и сякаш да ми каже:
"Защо си толкоз бледа
и доста тъжна даже?"
Че пуста е душата -
само не се живее.
Докле ли самотата
ще властва и вилнее.
За свой дом аз копнея
и мил съпруг сърдечен,
но все сама живея -
проблемът ми е вечен.
"Наздраве, песче мило!
За празника ще пия!
Каквото било-било.
Надежда да открия."
© Анка Келешева Всички права запазени