6 сент. 2009 г., 22:50

На чаша чай...

1.4K 0 27

              На чаша чай...


На бал са били всичките листа.
И жълтите, и най-червените.
От шарените - шал ще изплета,
(меланжът е на мода зимно време),
със дъх малинов и прашец от сто пчели,
втъкала от дъгата седмоцветие,
когато чаят много ми горчи,
(за слабостта ми вий не ме винете),
но чувам смях на хиляди скорци,
(критици било, или пък поети) -
в хралупата ми огънят гори,
а вие, драги, си изпуснахте писеца...
И има още - мед събран - зимъс,
когато дирите и истината гола,
(нощта е дълга, а денят е къс)...
На чаша чай ще ви лекувам гърлобола...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....