На чаша чай...
На бал са били всичките листа.
И жълтите, и най-червените.
От шарените - шал ще изплета,
(меланжът е на мода зимно време),
със дъх малинов и прашец от сто пчели,
втъкала от дъгата седмоцветие,
когато чаят много ми горчи,
(за слабостта ми вий не ме винете),
но чувам смях на хиляди скорци,
(критици било, или пък поети) -
в хралупата ми огънят гори,
а вие, драги, си изпуснахте писеца...
И има още - мед събран - зимъс,
когато дирите и истината гола,
(нощта е дълга, а денят е къс)...
На чаша чай ще ви лекувам гърлобола...
© Таня Георгиева Всички права запазени