Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
14 апр. 2011 г., 17:18

На чаша чай 

  Поэзия
567 0 5

Не бих желал

да се обгърна в трансцедентното.

И като ръждясал ветропоказател

да посоча север.

Не бих могъл

да се откъсна от момента.

И да завладея времето.

 

Не бих могъл

да искам еуглените

да бъдат мислещи, неедноклетъчни.

Смехът е заглушен от изстрели –

тогава значи, ерго,

човечеството е било обречено.

 

Не бих търпял

да бъда стар, просвирващ,

исторически ръждясал, прашен чайник –

та аз едва завирам,

                                 знаейки,

че порцелановите чашки

са мумифицирани.

 

Разбира се,

                съвсем нехайно,

това ти обясних в неделя –

като бозайник на бозайник.

Че бъдещето е фалшифицирано.

© Константин Дренски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересна фраза за бъдещето. Хареса ми!
  • Благодаря за добрите отзиви, опитвам се да не ви губя времето с това, което поднасям. Вие сте коректива в крайна сметка. Поздрави!
  • И аз като бозайник се съгласям
    със констатация от вид такъв.
    Такова бъдеще (От днес не го понасям)
    А някога... Далече е...Ще тръгвам...

    Оригинално пишеш и неочаквано зряло.Аплодисменти и от мен!
  • Аз съм сравнително нов тук, но това определено ми хареса, много добре е написано. Браво, продължавай в същия дух
  • Прави ми впечатление, че никой не смее да коментира творбите ти, а ти си едно явление сред нас, чета творбите ти с истинско удоволствие, толкова е приятно да срещнеш някой РАЗЛИЧЕН, особено човек от една кръвна група - скорпион!
Предложения
: ??:??