28 мая 2019 г., 20:03  

На чисто

480 0 0

Единствено чрез стиховете мога
измисляйки си да съм истинска.
Виждам те, Крадецо на бъдеща
в мислите.
Чуй, нещо важно сега ще ти кажа.

Щом можеш да си тук,
значи те има и си реален,
неизмислен, немечтан.
И истинска е твоята усмивка,
зъбите бели,
пръстите и даже
онази смръщената линийка
на челото в ляво.

Не знам, но ти не ме потискаш.
Никак даже.
Дали защото вече никак не ми пука,
Или от резистентност към хора и чувства,
които се опитват да ни подчинят?

Не знам, но важно е,
че ти си тук, приятелю.
Изтривам бавно
болките ни и сълзите.
Отминалите очаквания махам
(Като стари чатове)
Безархивно и безостатъчно.

Сега сме чисти,
Много чисти и на чисто...
Можем да летим -
по отделно или заедно
Стига да искаш.
Да се влюбим в луната
(или тя в нас) неистово,
Дори самотна падаща звезда
можем да откраднем...

Можем да се борим с май,
с дъждове и с бури
и да грешим
безнаказано като богове,
докато ни пеят химни
(вървиш ли, че можем да сме
преродени Озирис и Изида?)...

А сега, мили мой Крадецо,
ти решаваш
дали си струва,
в мислите ми да оставаш.
*** ***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...