7 апр. 2015 г., 21:07

На Цветница

606 0 1

Цвето, Цветано, цветно момиче

с весела, пъстра, лятна пола.

Как да призная, че те обичам?

Само със поглед те викам: „Ела!”

 

Цвето, Цветано, русо момиче

с лунни ресници, звездни коси.

Пред хубостта ти ще коленича.

Ще моля Господ да ме спаси,

 

че ме погуби Цвето, Цветано,

твойта тополова бяла снага.

Ерген до гроба ще си остана,

ако не дойдеш с мене сега

 

да те люлея в писана люлка,

да ти се радвам – плах и щастлив.

Ако не искаш да си ми булка,

има ли смисъл  да бъда жив? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В духа на народната песен Дано му пристане Цветана на лирическия

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...