22 мая 2012 г., 12:41

На Д. К. - "Нерон"

898 0 0

                                            Душата, тънка струна!

                                            Чувствителна, любопитна като на дете!

                                             Очите въглени - изгарят!

                                             Редят се минало и векове!

                                             Земята - майчица, Поклон!

                                             Утроба - светове, живот!

                                             Стихия - връхлита необуздана! 

                                              Утроба - живот, жена - майка!

                                              Вечност!

                                              Стихия!

                                              Укроти се!

                                              Тишина!

                                              Редят се мигове и векове!

                                              Душа ранима!

                                              И пак стихия!

                                              Съгражда светове... и хора!

                                              Вечност!                                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...