29 авг. 2013 г., 15:44

На дело обичта си да докажа

674 1 2

НА ДЕЛО ОБИЧТА СИ ДА ДОКАЖА

 

Аз знам, не вярваш на слова -

написани и казани.

Ти вярваш само на дела -

изучени, доказани.

 

Не вярваш ти на гръмка реч,

на словесни водопади.

От суетата си далеч,

не лъст чакаш и награди.

 

Не вярваш в клетви за любов,

но искаш да те обичат.

И ти за обич си готов,

мълчаливо й се вричаш.

 

Не искам аз с гръмки думи

за обичта си да кажа...

Пусни ме ти в ширни друми -

на дело да я докажа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Елена, за топлите, сърдични думи и за приятелството.
  • !!!
    Точно така - да те пусне, пък да видим кой ще повярва и кой ще бяга... ама ти за всеки случай пусни резето
    Хубаво ми е при теб, с удоволствие бих се сгушила в твоя уютен и òбичен свят, който така липсва днес... и който ти си съхранила непокътнат.
    Няма случайни неща - ти ce появи с поезията си за мен в точния момент и благодаря на Бога за това!
    И на теб - благодарност с обич!!!
    БЪДИ!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...