Какво странно нещо оказа се животът,
някога ме мразеше, а сега сме приятели!
Какво странно нещо оказа се животът,
сега е по-различно, нали така?

Ти ме мразеше, защото я нараних,
ала когато ме опозна, разбра едно,
че не винаги хората са такива
за каквито си ги мислим.

Сега ти се смееш с мен, когато ти е забавно,
ала когато се натъжиш, пак се смееш.
Ех, иска ми се да можех и аз да съм като теб,
но уви, не мога, защото съм просто поет.

И нека в тази луда нощ, в която пия за нас,
приятелко, така красива и толкова добра,
нека пием до дъно в тази красива нощ,
за да разберем какво нещо е животът?