14 авг. 2008 г., 07:35

На Дидка!

788 0 1
Какво странно нещо оказа се животът,
някога ме мразеше, а сега сме приятели!
Какво странно нещо оказа се животът,
сега е по-различно, нали така?

Ти ме мразеше, защото я нараних,
ала когато ме опозна, разбра едно,
че не винаги хората са такива
за каквито си ги мислим.

Сега ти се смееш с мен, когато ти е забавно,
ала когато се натъжиш, пак се смееш.
Ех, иска ми се да можех и аз да съм като теб,
но уви, не мога, защото съм просто поет.

И нека в тази луда нощ, в която пия за нас,
приятелко, така красива и толкова добра,
нека пием до дъно в тази красива нощ,
за да разберем какво нещо е животът?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...