Меричка (Мери Попинз)
718 2544
17 мая 2006 г., 12:59

На Джейни 

  Поэзия
502 0 4
Не ги изтривай,
от сърце те моля,
та те все пак
са ти деца.
Послушай как
звучат сега.
Нима присъдата
жестока отреди им
да бъдат скрити
от света.
И как, с какво
заслужиха
гнева и твойто
"непокорство"?
Какво донесе днес
това упорство?


Обичай ги,
бъди им вярна,
след време
ще си благодарна,
че тук били са
за утеха и за радост,
и смисъла на
всичко да разкрият.
Очите ни така
жадуват да попият
от тяхната
всевластна сила.
Не спирай,
продължавай, мила!...

© Мери Попинз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за позицията и красиво изразените емоции.
  • чудесен стимул
  • Да, Джейни, на 15-ти го писах и много ми беше болно и мъчно, но сега ти се радвам!Поздравче!
  • Благодаря Мери,това навярно е за мен!
    Ти си първият човек който пише за мен и аз съм много изненадана!
    Дори не зная,какво да кажа освен едно БЛАГОДАРЯ!
    Искам да помоля всички вас -не изтривайте стиховете си!Каквито и да са те са ваши рожби,както беше споменал някой.
    "И как, с какво
    заслужиха
    гнева и твойто
    "непокорство"?"
    Права си Мери , това е гняв и непокорство за което много съжалявам!
    И моля прошка!
    !
Предложения
: ??:??