Меричка (Мери Попинз) Меричка (Мери Попинз)
1 720
May 17, 2006, 12:59 PM

На Джейни

  Poetry
730 0 4
Не ги изтривай,
от сърце те моля,
та те все пак
са ти деца.
Послушай как
звучат сега.
Нима присъдата
жестока отреди им
да бъдат скрити
от света.
И как, с какво
заслужиха
гнева и твойто
"непокорство"?
Какво донесе днес
това упорство?


Обичай ги,
бъди им вярна,
след време
ще си благодарна,
че тук били са
за утеха и за радост,
и смисъла на
всичко да разкрият.
Очите ни така
жадуват да попият
от тяхната
всевластна сила.
Не спирай,
продължавай, мила!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • dolly (Доли)
    dolly (Доли)
    Поздравления за позицията и красиво изразените емоции.
  • изречена (Мая Попова)
    изречена (Мая Попова)
    чудесен стимул
  • Меричка (Мери Попинз)
    Меричка (Мери Попинз)
    Да, Джейни, на 15-ти го писах и много ми беше болно и мъчно, но сега ти се радвам!Поздравче!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Благодаря Мери,това навярно е за мен!
    Ти си първият човек който пише за мен и аз съм много изненадана!
    Дори не зная,какво да кажа освен едно БЛАГОДАРЯ!
    Искам да помоля всички вас -не изтривайте стиховете си!Каквито и да са те са ваши рожби,както беше споменал някой.
    "И как, с какво
    заслужиха
    гнева и твойто
    "непокорство"?"
    Права си Мери , това е гняв и непокорство за което много съжалявам!
    И моля прошка!
    !

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0