3 сент. 2010 г., 22:19
На Дони
Носи шапка на цветни петна,
крие малкия принц във сърцето,
дива роза му радва деня,
за да пази във него детето.
Уморени крила го крепят,
вижда всичко във облаци бели,
бледи кукли пред него мълчат,
неразбрали защо са живели.
Спи луната, а той си лети,
все рисува картини вълшебни,
търси святост във слепи очи
и ги крие от погледи ледни.
Той е птицата в нашия свят,
правила в жълто сам си избира
и би скочил дори в мармалад,
щом купонът така ще го има.
© Веселин Веселинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Усмивки и поздрави за пейзажа!)))
-
Ей, поздрав за веселия стих. Преди години много слушах Дони и Момчил, уникален дует в съвременната ни музика. Много ми харсесваше ефираната поезия на Дони даже нарисувах поредица графики вдъхновена от музиката им. Дони със сигурност би харесал стиха ти. Имам публикуван колаж посветен на тях.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Сигурен съм, че би го харесал!