НА ДОРЕТО

Приятелко моя, далече си ти,

но аз те обичам по-силно от всякога!

Мечтая за нашите минали дни,

когато щастливи с теб тичахме някога.

Миражи ли бяха годините луди,

когато кръвта ни в пожар разгоря?

Къде са наивните детски заблуди,

защо си отиде добрата игра?

Не можем ли с теб да я върнеме, Доре?

Не можем ли пак да летиме, кажи?!

Тогава да скриеме крехкия корен

на детството свято далеч от лъжи.

Аз вярвам, ще дишаме с онзи копнеж

да носим в сърцата си вечно обичано

училище светло във своя цъфтеж

и в мъка, и в радост, тъй както се вричахме!