На Дорето
730
0
1
НА ДОРЕТО
Приятелко моя, далече си ти,
но аз те обичам по-силно от всякога!
Мечтая за нашите минали дни,
когато щастливи с теб тичахме някога.
Миражи ли бяха годините луди,
когато кръвта ни в пожар разгоря?
Къде са наивните детски заблуди,
защо си отиде добрата игра?
Не можем ли с теб да я върнеме, Доре?
Не можем ли пак да летиме, кажи?!
Тогава да скриеме крехкия корен
на детството свято далеч от лъжи.
Аз вярвам, ще дишаме с онзи копнеж
да носим в сърцата си вечно обичано
училище светло във своя цъфтеж
и в мъка, и в радост, тъй както се вричахме!
© Сафия Сандерс All rights reserved.
