Така нарядко се разнежвам,
че устните ми сЪлзи пият.
И тъй душата си изнежвам,
че мокри ветрове я мият.
И влизам в орбита тогава
на друга божия планета.
И мойта същност белоглава
напуска жълтите павета.
И там аз срещам други хора
със вкус и жажда към доброто.
А те са ми цветята в двора
и зèницата на окото.
© Никола Апостолов Все права защищены