Така нарядко се разнежвам,
че устните ми сЪлзи пият.
И тъй душата си изнежвам,
че мокри ветрове я мият.
И влизам в орбита тогава
на друга божия планета.
И мойта същност белоглава
напуска жълтите павета.
И там аз срещам други хора
със вкус и жажда към доброто.
А те са ми цветята в двора
и зèницата на окото.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
