23 февр. 2017 г., 00:38

На другата

1.4K 1 6

                        

Не знам дали си млада и красива

с очи-небе или на плачеща сърна,

дали светица слязла от небето

или потънала в грехове жена...

Обичай го когато уморен е

в прегръдка топла ти го приюти,

косите му с копнеж помилвай

и с нежни ласки го приспи...

Бъди до него винаги готова

мечтите му докрай да споделиш.

Обичай го и в нищета и слава,

обичай го и тъжен и щастлив!

Когато този свят му стане скучен

създай за него нов с любов...

Обичай го тъй както го обичах:

докрай, без мярка и до гроб...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще те оценя с пет звезди,теста е за препоръчване!Дала си поетичен съвет как да постъпваме когато обичаме!Аз пък ти препоръчвам моето стихо,,Времето лети."Мотото ти е малко тъжничко,желая по-вече оптимизъм!
  • Харесах!
  • Благодаря! Понякога трябва да отвориш шепи и да пуснеш птицата да полети,,,ако й отрежем главата няма да има за какво да пишем нали
  • Харесах! Поздрав!
  • Ама много си благородна! На твое място глави щях да режа.... хубав стих, Наде!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....