Не знам дали си млада и красива
с очи-небе или на плачеща сърна,
дали светица слязла от небето
или потънала в грехове жена...
Обичай го когато уморен е
в прегръдка топла ти го приюти,
косите му с копнеж помилвай
и с нежни ласки го приспи...
Бъди до него винаги готова
мечтите му докрай да споделиш.
Обичай го и в нищета и слава,
обичай го и тъжен и щастлив!
Когато този свят му стане скучен
създай за него нов с любов...
Обичай го тъй както го обичах:
докрай, без мярка и до гроб...
© Надежда Всички права запазени