Ще изградя в душата си градина,
със много слънце, в пъстри цветове!!!
И тя ще носи твойто скъпо име
и ще е жива в мен, когато всичко друго в мен умре!
Ще нося на главата си венеца
на пролет от напъпили цветя...
И ще си спомням с нежност за живеца
и радостта, които носеше ни любовта!
Ще стъпвам тихо боса по тревата
и ще усещам гъдела и свежият ù аромат!
И ще нашепвам името ти на цветята
да знаят за кого създадох моя свят! ...