Ще изградя в душата си градина,
със много слънце, в пъстри цветове!!!
И тя ще носи твойто скъпо име
и ще е жива в мен, когато всичко друго в мен умре!

Ще нося на главата си венеца
на пролет от напъпили цветя...
И ще си спомням с нежност за живеца
и радостта, които носеше ни любовта!

Ще стъпвам тихо боса по тревата
и ще усещам гъдела и свежият ù аромат!
И ще нашепвам името ти на цветята
да знаят за кого създадох моя свят!

Ще те обичам вечно, па макар и безнадеждна,
защото на раздяла с безнадеждност ме дари....
И ще запазя в сърцето и душата вечна
една усмивка моя и една сълза...

Ще уча дъщеря ни да обича
и със сърцето си света да покори!!!
Напук на нас, напук на суетата

и на живота, който двама с теб ни раздели!!!