14 нояб. 2013 г., 18:19

На душата ми черният дял

657 0 0

Океан от черно мастило

изливам на листа ледено-бял.

Дали то е някак разкрило 

на душата ми черния дял?

 

Дали ще каже на другите

кого искам и какво ми тежи?

Ще разберат ли само най-лудите?...

... мастилото не ще да мълчи.

 

Оформя думи, съдби и спирали,

живота разказва, споделя, крещи.

Какво е зад думите - дали са разбрали?

Дали в ума им мойто мастило лъщи?

 

А когато изкапе докрай,

чудя се, какво ще остане от мен,

щом душата ми цялата май

лежи гола на листа студен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...