14.11.2013 г., 18:19

На душата ми черният дял

653 0 0

Океан от черно мастило

изливам на листа ледено-бял.

Дали то е някак разкрило 

на душата ми черния дял?

 

Дали ще каже на другите

кого искам и какво ми тежи?

Ще разберат ли само най-лудите?...

... мастилото не ще да мълчи.

 

Оформя думи, съдби и спирали,

живота разказва, споделя, крещи.

Какво е зад думите - дали са разбрали?

Дали в ума им мойто мастило лъщи?

 

А когато изкапе докрай,

чудя се, какво ще остане от мен,

щом душата ми цялата май

лежи гола на листа студен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...