Nov 14, 2013, 6:19 PM

На душата ми черният дял

  Poetry » Other
652 0 0

Океан от черно мастило

изливам на листа ледено-бял.

Дали то е някак разкрило 

на душата ми черния дял?

 

Дали ще каже на другите

кого искам и какво ми тежи?

Ще разберат ли само най-лудите?...

... мастилото не ще да мълчи.

 

Оформя думи, съдби и спирали,

живота разказва, споделя, крещи.

Какво е зад думите - дали са разбрали?

Дали в ума им мойто мастило лъщи?

 

А когато изкапе докрай,

чудя се, какво ще остане от мен,

щом душата ми цялата май

лежи гола на листа студен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...