На дядо
Изнизва се животът в тихата му пазва,
но той повтаря, че се чувства млад.
И зимата в косите оредели се показва,
напук на детското във Дядовия свят.
Дланите, изсъхнали, но здрави клони,
улавят още всички силни ветрове.
И са готови да достигнат небосклона…
Ех, дядовите смели и добри ръце…
Очите му са две красиви малки птици,
прелитащи през бурите на този свят.
Той, дядо, знае, аз много го обичам
и се радвам, че се чувства още млад!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
