3 июл. 2009 г., 00:26

На дъното

700 0 3


На дъното


Очи отваряш - виждаш тъмнина,
оглеждаш се - навсякъде е мрачно
и викаш ти, а само тишина
до теб успява да проникне бавно.

Протягаш, молещ се с трепереща ръка,
с надежда някой да те хване,
но знаеш - няма смисъл във това,
пусто е и само болка ще докоснеш.

И гневът пробужда се дълбоко в теб,
сълзи напират в уморените очи,
ала отеква глас, дори и доста слаб,
повтаряйки "Бори се ти, бори!"


27.02.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • красиво стихотворение, Мими! Вдъхновява!
  • Много е хубаво и много завладяващо!
  • Много силно! Едва ли има някой, който да не е изпадал в такова състояние. Но "Бори се ти, бори!"

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...