3 июл. 2009 г., 00:26

На дъното

704 0 3


На дъното


Очи отваряш - виждаш тъмнина,
оглеждаш се - навсякъде е мрачно
и викаш ти, а само тишина
до теб успява да проникне бавно.

Протягаш, молещ се с трепереща ръка,
с надежда някой да те хване,
но знаеш - няма смисъл във това,
пусто е и само болка ще докоснеш.

И гневът пробужда се дълбоко в теб,
сълзи напират в уморените очи,
ала отеква глас, дори и доста слаб,
повтаряйки "Бори се ти, бори!"


27.02.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • красиво стихотворение, Мими! Вдъхновява!
  • Много е хубаво и много завладяващо!
  • Много силно! Едва ли има някой, който да не е изпадал в такова състояние. Но "Бори се ти, бори!"

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...