На дъното
Очи отваряш - виждаш тъмнина,
оглеждаш се - навсякъде е мрачно
и викаш ти, а само тишина
до теб успява да проникне бавно.
Протягаш, молещ се с трепереща ръка,
с надежда някой да те хване,
но знаеш - няма смисъл във това,
пусто е и само болка ще докоснеш.
И гневът пробужда се дълбоко в теб,
сълзи напират в уморените очи,
ала отеква глас, дори и доста слаб, ...