3.07.2009 г., 0:26

На дъното

699 0 3


На дъното


Очи отваряш - виждаш тъмнина,
оглеждаш се - навсякъде е мрачно
и викаш ти, а само тишина
до теб успява да проникне бавно.

Протягаш, молещ се с трепереща ръка,
с надежда някой да те хване,
но знаеш - няма смисъл във това,
пусто е и само болка ще докоснеш.

И гневът пробужда се дълбоко в теб,
сълзи напират в уморените очи,
ала отеква глас, дори и доста слаб,
повтаряйки "Бори се ти, бори!"


27.02.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • красиво стихотворение, Мими! Вдъхновява!
  • Много е хубаво и много завладяващо!
  • Много силно! Едва ли има някой, който да не е изпадал в такова състояние. Но "Бори се ти, бори!"

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....