4 мая 2008 г., 17:47

На дъщерите ми (Мария и София)

1.4K 0 5

Поглеждам ги,

моите малки момичета.

Двете ми най-големи победи.

Материята на  мислите ми.

Два космоса,

две въздишки,

два пламъка.

Понякога се чудя -

реалност ли са двете ми вълшебници?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
    Децата са наистина най-големите ни постижения...
    материя на мислите ни...Много, много хубаво!
    с обич за вас.
  • Реалност са.
    Повярвай, Благослава!
    Да са ти живички и здравички момиченцата!
    Поздрави!
  • Нека Бог да ги закриля!!!
    Усмивка за теб!
  • няма по-голямо щастие от децатарадваи им се винаги,когато можешпоздрави
  • моите малки момичета.

    Двете ми най-големи победи.

    !!!*

    поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...