4.05.2008 г., 17:47

На дъщерите ми (Мария и София)

1.4K 0 5

Поглеждам ги,

моите малки момичета.

Двете ми най-големи победи.

Материята на  мислите ми.

Два космоса,

две въздишки,

два пламъка.

Понякога се чудя -

реалност ли са двете ми вълшебници?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
    Децата са наистина най-големите ни постижения...
    материя на мислите ни...Много, много хубаво!
    с обич за вас.
  • Реалност са.
    Повярвай, Благослава!
    Да са ти живички и здравички момиченцата!
    Поздрави!
  • Нека Бог да ги закриля!!!
    Усмивка за теб!
  • няма по-голямо щастие от децатарадваи им се винаги,когато можешпоздрави
  • моите малки момичета.

    Двете ми най-големи победи.

    !!!*

    поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...