4 апр. 2007 г., 11:12

На дъщеря ми

4.9K 2 20
На дъщеря ми
           (на Креми)

Гледам те - очи като звездички,
сълзи не искам аз да виждам в тях.
Към мен протягаш мънички ръчички,
денят красив е с твоя детски смях!

Не искам да се чувстваш натъжена,
не искам ти да си далеч от мен,
дори и да съм твърде уморена -
ти даваш светлина на моя ден.

Ти на мен ми даваш сила
да се грижа аз за тебе без умора,
аз съм твоята закрила,
ти си моята опора.

Ти осмисли ми живота,
ти направи ме добра,
ти едничка моя радост -
моя малка свидна ДЪЩЕРЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави от мен-Мери и Евгени-благодаря!
  • Много мило стихотворение!Желая ви винаги да сте заедно и да се чувствате щастливи!
  • Няма по-голяма награда за един читател да чете нещо от което лъха такава любов и позитивизъм!Усещането което създаваш в нас като родители е познато и това прави стиха ти още по-наелектрилизиран и въздействащ!Поздрави!
  • Благодаря Ви, момичета!
  • Прекрасен стих си написала, мила!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...