4 апр. 2007 г., 11:12

На дъщеря ми

4.9K 2 20
На дъщеря ми
           (на Креми)

Гледам те - очи като звездички,
сълзи не искам аз да виждам в тях.
Към мен протягаш мънички ръчички,
денят красив е с твоя детски смях!

Не искам да се чувстваш натъжена,
не искам ти да си далеч от мен,
дори и да съм твърде уморена -
ти даваш светлина на моя ден.

Ти на мен ми даваш сила
да се грижа аз за тебе без умора,
аз съм твоята закрила,
ти си моята опора.

Ти осмисли ми живота,
ти направи ме добра,
ти едничка моя радост -
моя малка свидна ДЪЩЕРЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави от мен-Мери и Евгени-благодаря!
  • Много мило стихотворение!Желая ви винаги да сте заедно и да се чувствате щастливи!
  • Няма по-голяма награда за един читател да чете нещо от което лъха такава любов и позитивизъм!Усещането което създаваш в нас като родители е познато и това прави стиха ти още по-наелектрилизиран и въздействащ!Поздрави!
  • Благодаря Ви, момичета!
  • Прекрасен стих си написала, мила!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...