Apr 4, 2007, 11:12 AM

На дъщеря ми

  Poetry
4.9K 2 20
На дъщеря ми
           (на Креми)

Гледам те - очи като звездички,
сълзи не искам аз да виждам в тях.
Към мен протягаш мънички ръчички,
денят красив е с твоя детски смях!

Не искам да се чувстваш натъжена,
не искам ти да си далеч от мен,
дори и да съм твърде уморена -
ти даваш светлина на моя ден.

Ти на мен ми даваш сила
да се грижа аз за тебе без умора,
аз съм твоята закрила,
ти си моята опора.

Ти осмисли ми живота,
ти направи ме добра,
ти едничка моя радост -
моя малка свидна ДЪЩЕРЯ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави от мен-Мери и Евгени-благодаря!
  • Много мило стихотворение!Желая ви винаги да сте заедно и да се чувствате щастливи!
  • Няма по-голяма награда за един читател да чете нещо от което лъха такава любов и позитивизъм!Усещането което създаваш в нас като родители е познато и това прави стиха ти още по-наелектрилизиран и въздействащ!Поздрави!
  • Благодаря Ви, момичета!
  • Прекрасен стих си написала, мила!
    Поздравявам те!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...