На дъщеря ми!
Дъще моя, още малка си ти.
Имаш свойте безбройни защо-та.
И през твоите сини очи
прост навярно изглежда живота.
За теб всичко е черно и бяло все още
и не знаеш , че има и сиво,
че може красивото грозно да стане,
а грозното може да бъде красиво.
Не искам да знаеш от толкова малка,
че вятърът трудно се гони...
А чичкото (онзи, с бонбоните в парка)
не е от добрите герои.
И как да ти кажа, че принцове няма
и жабите няма да станат принцеси,
когато ти още заспиваш със мама -
когато ти само на две си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валерия Иванова Все права защищены
