На дъщеря ми
Майчина душа в мъката се дави.
Рожбата си свидна сираче тя остави.
Прости ми, мило цветенце,
че татко ти не задържах.
Да го заобичам така и не успях.
Нарочно ли?!
Насила ли?!
Аз - баща и майка
съдбата е решила.
Кълна си в майчиното си сърце,
нищо няма да ти липсва.
Ни любов, ни ласки,
скъпо ми дете!
Сияйна ми звездичке,
прости на майка си!
Прости ми, моя дъщеричке!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христиана Тодорова Все права защищены
