На дъщеря ми
Майчина душа в мъката се дави.
Рожбата си свидна сираче тя остави.
Прости ми, мило цветенце,
че татко ти не задържах.
Да го заобичам така и не успях.
Нарочно ли?!
Насила ли?!
Аз - баща и майка
съдбата е решила.
Кълна си в майчиното си сърце,
нищо няма да ти липсва.
Ни любов, ни ласки,
скъпо ми дете!
Сияйна ми звездичке,
прости на майка си!
Прости ми, моя дъщеричке!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христиана Тодорова Всички права запазени
