27.02.2011 г., 0:59 ч.

На дъщеря ми 

  Поезия » Друга
734 1 0

Майчина душа в мъката се дави.

Рожбата си свидна сираче тя остави.

Прости ми, мило цветенце,

че татко ти не задържах.

Да го заобичам така и не успях.

Нарочно ли?!

Насила ли?!

Аз - баща и майка

съдбата е решила.

 

Кълна си в майчиното си сърце,

нищо няма да ти липсва.

Ни любов, ни ласки,

скъпо ми дете!

Сияйна ми звездичке,

прости на майка си!

Прости ми, моя дъщеричке!

© Христиана Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??