Майчина душа в мъката се дави.
Рожбата си свидна сираче тя остави.
Прости ми, мило цветенце,
че татко ти не задържах.
Да го заобичам така и не успях.
Нарочно ли?!
Насила ли?!
Аз - баща и майка
съдбата е решила.
Кълна си в майчиното си сърце,
нищо няма да ти липсва.
Ни любов, ни ласки, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация