На дъщеря ми

Poesía » Otra

1.1K 1 0

Майчина душа в мъката се дави.

Рожбата си свидна сираче тя остави.

Прости ми, мило цветенце,

че татко ти не задържах.

Да го заобичам така и не успях.

Нарочно ли?!

Насила ли?!

Аз - баща и майка

съдбата е решила.

Кълна си в майчиното си сърце,

нищо няма да ти липсва.

Ни любов, ни ласки,

скъпо ми дете!

Сияйна ми звездичке,

прости на майка си!

Прости ми, моя дъщеричке!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9