На дъщеря ми
Майчина душа в мъката се дави.
Рожбата си свидна сираче тя остави.
Прости ми, мило цветенце,
че татко ти не задържах.
Да го заобичам така и не успях.
Нарочно ли?!
Насила ли?!
Аз - баща и майка
съдбата е решила.
Кълна си в майчиното си сърце,
нищо няма да ти липсва.
Ни любов, ни ласки,
скъпо ми дете!
Сияйна ми звездичке,
прости на майка си!
Прости ми, моя дъщеричке!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христиана Тодорова Todos los derechos reservados
